Сепсис: по-голямата информираност може да доведе до по-добри резултати

Наскоро присъствах на обучението за сепсис на Brain Injury Group в Лондон заедно с колежката си Джема Салмон.

През целия ден чухме от редица изтъкнати лектори с опит в идентифицирането и лечението на сепсис. Научихме и за катастрофалните и често фатални последици, които може да има при забавяне в диагностицирането на сепсис.

Като адвокати бяхме особено заинтересовани да чуем за стъпките, които отговорните лекари трябва да предприемат, за да идентифицират сепсиса възможно най-рано, както и да научим как ранната идентификация и лечение може да доведе до по-добри резултати.

Диагностициране на сепсис

Професор Клайн от болницата на Great Ormond Street даде най-полезното определение и най-често използваното в наши дни, както следва:

„ Сепсисът е остра, неспецифична и генерализирана реакция на тялото причинена от инфекция “

Интересно беше да науча, че самата инфекция не е проблемът при пациенти със сепсис (въпреки че източникът на инфекцията трябва да бъде контролиран), а по-скоро реакцията на организма към такава инфекция. В най-тежките случаи реакцията на организма може да доведе до многоорганна недостатъчност и дори смърт.

Диагностицирането на сепсис в началото може да бъде изключително трудно. Много от симптомите, с които присъстват пациентите, са подобни на други често срещани състояния като обикновената настинка, особено в рамките на първите четири до шест часа. Често личните лекари са първото пристанище за болни хора и има редица стъпки, които трябва да предприемат, за да се уверят, че не пропускат диагнозата сепсис.

Доктор Майк Инграм ни информира, че личните лекари трябва да водят и записват наблюдения от своите пациенти. Един от често срещаните признаци, че пациентът страда от сепсис, е повишена дихателна честота. Докато само наблюденията няма да позволи на личния лекар да постави диагноза, записаните наблюдения ще дадът възможност на личния лекар да забележи всяко влошаване на състоянието на пациента и да действа съответно.

Д-р Инграм ни информира, че средностатистическият личен лекар ще наблюдава само един случай на сепсис при пациент на година. Предизвикателството за всеки личен лекар е да идентифицира този пациент. Съществуват инструменти, които личните лекари може да използват, за да си помогнат да поставят или изключат диагнозата на сепсис. Например, Trust Sepsis разработи насоки за личните лекари. Д-р Инграм идентифицира редица рискове и случаи, при които личните лекари няма да успеят да диагностицират сепсис, което може да ги изложи на бъдещ иск за клинична небрежност:

1. Неуспешно записване или реагиране на жизненоважни признаци – като кръвно налягане, пулс, дихателна честота, температура и насищане с кислород. Личните лекари трябва да записват жизненоважни знаци в писмена форма, за да забележат ако има промени.

1. Диагностициране на диария и повръщане като гастроентерит – личните лекари често поставят тази диагноза, но трябва да обмислят дали могат да я оправдаят и да се уверят, че могат да изключат сепсис като опция. Ако не са сигурни, по-добре е да го кажат, вместо да поемат риск.

1. Загуба на непрекъснатост на грижите – често пациентите ще се върнат при личния лекар, ако симптомите им не се подобрят, но обикновено няма да бъдат наблюдавани от същия човек. Рискът тук е, че личният лекар вече познава пациента. Промените в работните структури на личния лекар правят този риск много по-вероятен. Ако личният лекар не познава пациента, ще бъде много по-трудно да се заеме с нехарактерно поведение.

1. Неслушане на пациента – д-р Инграм посочи, че слушането на пациента е едно от най-важните неща. Ако пациентът казва на личния лекар, че никога досега не е усещал това неразположение (което често се случва при пациенти със сепсис), тогава това трябва да е червен флаг и да се предприемат допълнителни проверки.

1. Телефонен съвет – това не е толкова надеждно, колкото да видите пациента при консултация лично. По-лесно е да забележите тежко неразположен човек при личен преглед, отколкото ако говорите с тях по телефона. Ако личният лекар подозира, че пациентът се разболява тежко, той трябва да настоява пациентът да влезе в операцията.

1. Грешна диагноза – подобно на точка 2 по-горе, личният лекар не трябва да поставя диагноза, освен ако не е почти сигурен. Важно е пациента да бъде предупреден, като им се каже или да се върнат, или да отидат в спешното отделение, ако състоянието им се влоши. Личните лекари винаги трябва да имат предвид очакването на диагнозата, до която са достигнали, и трябва да предприемат съответните действия, ако хода на събитията не следва очакваното (това може да е сепсис).

От гледна точка на адвоката на ищеца, споменатите медицинските бележки на клиента трябва да бъдат внимателно разгледани, за да се идентифицират случаи, при които грижата от личния лекар може да се окаже, че е паднала под тази, която може разумно да се очаква.

Ефектите на сепсиса

След разговора от д-р Инграм изслушахме полезна презентация относно причинно-следствената връзка в случаите на сепсис от д-р Джеймс Стоун, медицински микробиолог.

Д-р Стоун поясни, че сепсисът е динамично състояние, като прогресията е много по-сложно от просто възпаление или микробна репликация. Сепсисът може да има отрицателен ефект върху редица тъкани и органи и прогресията ще се ускори с времето, което отново подчертава жизненоважното значение на навременната диагноза.

Въпреки че ранното лечение под формата на антибиотици и течности е най-ефективно и води до най-добри резултати, д-р Стоун искаше да отбележи, че късното лечение все още може да повлияе положително на пациентите. Един често срещан аргумент за причинно-следствената връзка, използван от защитниците в случаите на клинична небрежност, е, че състоянието е било твърде далечно, за да е била ефективна всяка медицинска намеса.

Времето е от решаващо значение в случаите на сепсис и често е възможно да се покаже, че ако интервенцията можеше да се случи по-рано, резултатите биха били по-добри за пациента.

Д-р Стоун каза, че е полезно за адвокатите да вземат предвид по отношение на сроковете на събитията, както заразяващия организъм, така и отговора на гостоприемника. По отношение на инфектиращия организъм трябва да се вземат предвид времето за неотклонение (навлизане в тялото), фазата на изоставане (където бактериите се приспособяват към новата среда) и фазата на лога (ускоряване на растежа на бактериите, ензимите и токсините) с помощ от експертни медицински доказателства. Освен това, по отношение на отговора на гостоприемника, експертните доказателства трябва да отчитат вродения възпалителен отговор (който ще се различава между пациентите), положителната обратна връзка, водеща до експоненциално покачване на токсични вещества, колатерално увреждане в тъканите на гостоприемника и превишаване на възпалителния отговор което води до допълнителни обезпечителни щети на гостоприемника.

При пациенти, които присъстват в болница вече в септичен шок, създаването на времевата линия на събитията може да бъде изключително трудно.

Д-р Стоун изтъкна някои често срещани аргументи за причинно-следствената връзка, които е срещал от адвокатите на ответника:

1. Късно представяне – сепсисът може да бъде установен и удължен по време на първото представяне пред медицински специалисти. Ответниците могат да твърдят, че дори да е имало нарушение на задължението, резултатът във всеки случай би бил един и същ.
2. Множество предишни и настоящи коморбидни състояния – защитниците могат да твърдят, че такива състояния правят оцеляването на сепсиса малко вероятно, дори и при оптимална терапия.
3. Инфекция с много необичайна, мултирезистентна бактерия – защитниците ще твърдят, че в тези случаи може да се направи първоначален неподходящ избор на антибиотик. В резултат на това може да има неизбежно забавяне в започването на ефективно лечение с наркотици.

Сепсис статистика

Един от последните разговори следобед бе даден от Лиз Трус, оцеляла от сепсис и доброволец на Sepsis Trust, който съществува за повишаване на осведомеността за сепсиса. Лиз даде плашещата статистика, че над 40 000 души умират в резултат на сепсис всяка година във Великобритания и подчерта важността винаги да задавате въпроса на медицинските специалисти, ако вие или любим човек изведнъж се разболее, „Може ли да е сепсис?“.

Повече информация за Sepsis Trust можете да намерите на уебсайта им.

Блог от Николас Лехи.